поплàквам, -аш, несв.; поплàча, -еш, мин. св. поплàках, св., непрех. Плача малко, кратко време или от време на време. Понякога страшно ѝ се искаше да иде при Цвета да поплаче и да открие болката на душата си. Елин Пелин. Макар да беше си поплакала, Галунка пак се развесели. Йовков. Тя ходеше мълчаливо из напуснатата си родна къща и често си поплакваше. Дим. Талев.
|