поплю̀вам, -аш, несв.; поплю̀я, -ю̀еш, мин. св. поплю̀х, прич. мин. страд. поплю̀т, св., непрех. 1. Плюя малко. 2. Плюя върху някого или нещо; наплювам. □ Не си поплювам (разг.) — не се страхувам, действам смело и решително. Лазар, както го знаеш, че не си поплюва за такова нещо, затворил вратата, извадил пахтите от пояса му и го смазал от бой. Цани Гинчев. Аз, знаеш, не си поплювам: пооблещих му се насреща. Ал. Константинов.
|