поповдѝгам, -аш, несв.; поповдѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. поповдѝгнат, св., прех. Повдигам малко, леко или от време на време. Стаменко похвана търнокопа, поповдигна го, плюна веднъж на ръцете си, ха втори път, и най-после замахна. Кр. Григоров. Стрина Крема поповдигна фустата си и погледна босите си окаляни крака. И. Волен. Тя рядко и крадешком поповдигаше засрамени очи към тълпата. Вазов. поповдигам се, поповдѝгна се възвр., страд.
|