попоклàщам, -аш, несв.; попоклàтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Поклащам малко, леко или от време на време, понякога. Той не стана, не можа да се усмихне, а попоклати глава... и простря... ръка на Галчев. Йовков. Натежал от дъжда, големият бряст потъмняваше, попоклащаше клоните си и ръсеше капки, като че изново заваляваше дъжд. Йовков. попоклащам се, попоклатя се страд.
|