попрàвям, -яш, несв.; попрàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Отстранявам, премахвам повреда или недостатък на нещо и го правя да е здраво и годно за употреба. Стаменко стоеше буден навън и поправяше при газова ламбица нещо на колата. Вазов. Той имаше малка работилничка, в която поправяше велосипеди, примуси, разни други машини. Йовков. Старецът... седна на прага наскърбен и мълчаливо почна да поправя скъсания оглавник. Елин Пелин. 2. Посочвам някаква грешка, за да я отстраня. Учителят ще мине край чиновете, ще прегледа кой как е написал, някого ще похвали, другиму ще поправи написаното, а някому и ушите ще потегли. Влайков. На всеки две-три думи даскал Стефан спира ученика, поправя, обяснява. Д. Немиров. 3. Привеждам в ред нещо, което не е така, както трябва да бъде; оправям. Момите взеха да си поправят забрадките и да се поотърсват и почистват. Влайков. Игуменът стана, закръсти се, поправи с несъзнателно движение завеската. Елин Пелин. Казакът скочи долу, поправи си пояса и тръгна срещу тях. Г. Караславов. 4. Изменям нещо, за да го направя по-добро, по-издържано; подобрявам. Намерих настоящия превод у едного от старите си приятели и го обнародвам така както си е, без да го поправям. П. Р. Славейков. И печатаните (песни) той не е оставял на мира: при всяко ново издание ги е поправял и преправял без умора. П. П. Славейков. || Правя нещо да стане добро; подобрявам. В разстояние на две години ние поправихме състоянието си, станахме пак както преди богати. В. Друмев. Само едно нещо ѝ поправяше настроението — с групата бяха и трите момиченца, които ѝ трябваха. Вежинов. поправям се, поправя се страд. На няколко места в селото се лееха куршуми, поправяха се и се почистваха оръжия. Дим. Талев. Колчо продължаваше да си блъска главата и да дири... как би могъл да се промени и поправи тоя техен лош живот. Влайков.
|