попрàвям се, -яш се, несв.; попрàвя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Отстранявам, поправям грешката в нещо, което съм казал. Г-н капитан... г-н полковник — поправям се аз, като отблизо познах командира на 42 полк. Йовков. Аз не съм гладен — поклати глава Евстати. Но като видя лицата им, които изведнъж помръкнаха, побърза да се поправи: — Ще хапна — каза той. А. Гуляшки. 2. Ставам по-добър, премахвам, отстранявам някои свои недостатъци или прояви; оправям се. Заредиха се така дни — десет, петнадесет. Найден, вместо да се поправи, ставаше все по-лош. На два пъти вдига свади в кръчмата. Г. Райчев. Дано някак другояче да се поправи натежалият отново домашен живот. Влайков. || Само 3 л. За време — става ясно; изяснява се, оправя се. Напоследък времето се поправи: денем грееше слънце, снегът ослепително блещеше, въздухът беше неподвижен и топъл. Йовков. 3. Възстановявам здравето си; оздравявам. Сали Яшар се простуди веднъж и легна болен. Отначало той мислеше..., че ще се поправи скоро. Йовков. От тоя живот на лишения в доброволното си изгнание той остави Италия с разстроено здраве, което вече не се поправи. Вазов. Природата чудесна! Надявам се да се поправят нервите. Вазов. 4. Напълнявам. Да би могъл и той да намери някоя чиновническа работа,... та и животът им да стане по-добър, а и Тинка, като е така cлаба, да може да се поправи. Влайков. Много си напълнял. Поправил си се. Йовков.
|