попребледня̀вам, -аш, несв.; попребледнèя, -èеш, мин. св. попребледня̀х, прич. мин. св. деят. попребледня̀л, -а, -о, мн. попреблèднели, св., непрех. Пребледнявам малко, донякъде или от време на време. Колчо... не вдигна очи да погледне баща си. Ала челото му се намръщи и лицето му попребледня. Влайков. Попребледнял, Гороломов мълчеше. Йовков.
|