попремèням, -яш, несв.; попременя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Пременям малко. Сега вече... и Тинка ще се замомува. Стрина Илчовица я постегна и попремени, па я изпрати на хорото. Влайков. Баба му най-сетне отстъпи — изми го, попремени го и го поведе за ръка през баира. И. Волен. попременям се, попременя се възвр. и страд. Между всички жени по-нататък една личеше — Жела,... още по-хубава, както беше се попременила сега. Йовков.
|