попреминàвам, -аш, несв.; попремѝна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Преминавам, преставам малко, за кратко време, донякъде; попреставам. Щом жегата попремине и се разхлади, овцете се дигат от пладнището си. Йовков. Когато учудването попремина, жалостта към Албена изчезна в един миг. Йовков. Първоначалният ужас... попремина и лицата на селяните станаха по-твърди, по-уверени и no-решителни. К. Ламбрев. Огънят ми попремина. Когато Мария се върна с бабичката, аз вече можех по-спокойно да разбирам разговорите им. П. Димитров-Рудар. Дъждът попремина. || Само 3 л. ед., в съчет. с лично местоим. в дат. пад. За болка, болест, настроение — свършва се, престава малко, за кратко време; попрестава. И не че я болеше през цялото време: ще я поболи, ще ѝ попремине и пак ще я заболи. И. Волен. Глава ме боли... Аз рекох, като си постегна главата, ще ми попремине. Йовков. 2. Разг. За години — набирам се донякъде в по-голямо количество. Наистина годинките ѝ бяха попреминали вече и много мъки и тревоги беше преживяла тя. Г. Караславов.
|