попремѝтам, -аш, несв.; попреметà, -èш, мин. св. попремèтох, прич. мин. св. деят. попремèл, св., прех. Премитам малко, набързо, отгоре-отгоре или от време на време. Уж поразтребихме и попреметохме сами, но нищо не излезе от това. Лесно можеше да се долови, че тука не е пипала мамина ръка. Ст. Чилингиров. попремитам се, попремета се страд.
|