попрèчвам, -аш, несв.; попрèча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Ставам причина да не се извърши нещо, явявам се като пречка, препятствие за нещо; възпрепятствам. Стражата на източния край на селото имаше заповед никого да не пропуска, за да попречи на случайните дезертьори. Вазов. Изведнъж, преди да може някой да усети и да попречи. Балкан се спусна върху двамата войници с такава ярост, че те... едва успяха да се запазят. Йовков.
|