поприбѝрам, -аш, несв.; поприберà, -èш, мин. св. поприбрàх, св., прех. Прибирам малко, как да е, набързо. Поприбра колкото можеше от вересиите. Влайков. Гороломов поприбра пешовете на палтото си, наведе се и заслиза надолу по стълбата. Йовков. Влизаше и излизаше по стаите да поприбере едно и друго. Дим. Талев. поприбирам се, поприбера се страд.
|