поприглàждам, аш, несв.; поприглàдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Приглаждам леко или от време на време. Момичето приближи до умивалника, плисна лицето си набързо, поприглади разчорлените си коси, оправи плитките си. Г. Райчев. Той запали цигара, поприглади с пръсти тънките си мустаки. Дим. Талев. Пo-високият... гледаше предизвикателно пред себе си и от време на време поприглаждаше кичура кестенява коса, която нарочно беше оставил неприбрана под килнатия си над ухото каскет. А. Гуляшки. поприглаждам се, попригладя се страд. и възвр. На едно малко огледалце на стената и двете се попригладиха и постъкмиха. Вазов.
|