попритỳрвам, -аш, несв.; попритỳря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Притурвам малко. И тя взе, та разправи... какво бе и казала кака ѝ Стана, като попритури и тя нещо от себе си. Влайков. Питаха се една друга, какво има в бохчата,... и все попритурваха по нещичко. Г. Караславов. попритурвам се, попритуря се страд.
|