попритъпя̀вам, -аш, несв.; попритъпя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Притъпявам малко, леко. Тя искаше и да се откъсне от всекидневния живот в новия си дом, да попритъпи своите лични болки. Дим. Талев. попритъпявам се, попритъпя се страд.