поприхвàщам, -аш, несв.; поприхвàна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Прихващам малко или от време на време, понякога. Тя поприхванала булото си и стъпим вече с единия си крак на стремето. Ил. Волен. Ще им отрежа ушите за смях на децата ей с тая сабя. И Райко поприхвана своя необичайно дълъг меч. Ст. Загорчинов. Ту гледаше ботушите и калпака на чича си, ту съвсем се забравяше е някаква безпокойна мисъл... и поприхващаше своя меч. Ст. Загорчинов.
|