пòприще, мн. -а, ср. Книж. 1. Област за действие на отделна личност; жизнен път. Да работим! Имаме широки поприща за славен, спорен труд. Вазов. Колкото и трудно да му се вижда сега, той ще опознае живота на село.... ще заработи на общественото поприще и след време ще бъде известен политически деятел. Г. Караславов. 2. Професия. Аз съм била учителка четири години и съм влюбена в това поприще. Вазов. Милка одобри и намери мъжествено решението на сестра си да прегърне актьорско поприще. Вазов.
|