пòпски, -а, -о, прил. 1. Който принадлежи на поп. Канят ме, мамо, молят ме / три моми, три хубавици — / и трите попски дъщери. Нар. пес. 2. Който е присъщ на поп. Там се изпречиха четворица души с начернени със сажди лица и с дълги дрехи, като попски. Вазов. Попско расо. □ Попска яхния — яхния от цели главички дребен лук с много подправки. Въпросните зайци, които бяха сготвени по два начина, задушено и попска яхния, действително излязоха вкусни. Елин Пелин.
|