|
попỳквам1, -аш, несв.; попỳкам, -аш, св., прех. Правя пукнатини; напуквам. Попукали са устните и жад, и зной. Яворов. Той се взираше в тая стара, попукана, извехтяла дъбова вратня. Вазов. Над изгорелите поля и посеви, над почернелите угари и попуканата земя затрепера страшна мараня. Елин Пелин. попуквам се, попукам се страд.
попỳквам2, -аш, несв.; попỳкам, -аш, св., непрех. 1. Издавам пукот; изпуквам, пращя. Сградата се разлюля, стените попукаха. Смирненски. Платната сбрани са. Пищят въжата, / попукват мачтите със трясък глух. К. Христов. 2. Пукам малко, кратко време или от време на време. Попукаха с пищовите и заминаха.
|