популя̀рен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. (лат.). 1. Който е общодостъпен, лесно разбираем от всички поради своята простота и яснота. Макс се приготви за къса популярна лекция по хигиена. Дим. Димов. Книгата е написана на популярен език. Популярна музика. 2. Който се ползва с голяма известност, който е познат на много хора; известен. Княз Дондуков беше истински обичан и твърде популярен. Вазов. Сливен, благодарение, може би, на обстоятелството, че там са се родили няколко популярни войводи, като Хаджи Димитър и Панайот Хитов, се ползваше с известно обаяние. Величков. Фейлетоните... направиха името му (на Ал. Константинов) тъй популярно, както на никой от досегашните наши писатели. П. П. Славейков. || Много разпространен, общоизвестен. Кандов... затананика припева на популярната руска песен: – Ах, Москва, Москва, Москва! Вазов. Популярно списание.
|