попъ̀лвам, -аш, несв., попъ̀лня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Добавям към нещо, за да стане пълно; допълвам. От разговора аз получих някои сведения още за Наума, които попълниха биографията на тоя крайно симпатичен човек. Вазов. Тъй като оставаше неизписана още една страница,... реши да попълни още с нещо писмото и тогава да го изпрати. Йовков. || Добавям известно количество предмети или прибавям необходимия брой лица, за да се получи пълен състав на нещо. Между нас има много новобранци и тиловаци, събрани набързо, за да попълнят оределите ни редици. Л. Стоянов. Попълних годишнината на списанието с две книжки, които бяха загубени. 2. Изпълвам нещо изцяло; запълвам. Албумът не беше попълнен докрай. Между последните листа имаше няколко незалепени картички и една снимка на картон. Г. Караславов. 3. Написвам сведения в някакъв формуляр. Трябваше да попълни така наречената вещева ведомост, като впише вещите, получени напоследък. Йовков. Илия Саваков му подаде предварително попълнен формуляр от медицински протокол. Дим. Ангелов. Попълвам именник. Попълвам декларация. Попълвам болничен лист. попълвам се, попълня се страд. Числото на бригадата се попълни.
|