попълзя̀вам, -аш, несв.; попълзя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. попълзя̀л, -а, -о, мн. попълзèли, св., непрех. 1. Почвам да пълзя; запълзявам. Тя (змията) попълзя бързо по стълбите. Елин Пелин. На едно място Първан се подхлъзна и падна в някаква локва с леплива течност... и по кожата му попълзяха мравки. Вазов. 2. Пълзя малко, кратко време по повърхността на нещо. Гъсеницата попълзя по клончето и падна на земята.
|