попъ̀тен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. В съчет. попътен вятър — вятър, който е благоприятен за пътуване, който духа по посока на пътуването. И корабът се носи леко / с попътни тихи ветрове. Яворов. Три дни безоблачният свод светлее / и кротка е лазурната вълна; / три дена тих попътен вятър вее / и вгъва леко белите платна. К. Христов.
|