|
пòра1 ж. (гр.). 1. Малък отвор на потните жлези по повърхността на кожата. Има слънце тропическо в твоите пори набрано, / и по устните сол, и в косите ти влага. Багряна. 2. Съвсем малка дупчица на някакво вещество. Пори на дърво. Пори на минерал.
пòра2, мн. няма, ж. Диал. Възраст, години на човек. Съдържателят беше моя пора човек и, ако имаше брада, ние щяхме да мязаме на родни братя. А. Страшимиров. Сума народ бе надошел. Отпред седяха най-старите, по-нататък — жени, мъже — средна пора и най-назад младежта. Кр. Григоров. До днеска, друже, същата игра / играем ний — до старческа пора. П. П. Славейков.
|