поражèние, мн. -я, ср. 1. Несполука във война, въстание, въоръжена борба и пр., придружена с големи щети и загуба на много хора; разгром. Въстаници и бежанци от панагюрското въстание, което се последва с ужасно поражение,... се стичаха сега в Букурещ. Вазов. Маковите градини и жълтите стърнища са покрити с трупове, разхвърлени оръжия и дрехи. Всички следи на поражение и паника. Йовков. По всичко изглеждаше, че челните му части търпяха сериозни поражения. Вежинов. Пълно поражение. || Само ед. Неуспех, несполучлив завършек на нещо, обикн. при идейна борба, спор, състезание и пр. Дълбоко покрусен и като че ударен от нещо се почувствува Трайко от поражението, което претърпя при избора. Влайков. 2. Обикн. мн. Повреда на нещо; щета, загуба. Експлозията нанесе големи поражения на целия квартал. 3. Обикн. ед. Тежка повреда на някой орган в тялото на човек или животно като последица от прекарана болест. Болестта нанесе поражение на сърцето. Поражение в бъбреците.
|