поразѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който прави много силно впечатление, буди удивление, смайва; изумителен, изключителен. На всяка стъпка сцените на ужас ставаха по-поразителни и по-чести. Вазов. Приликата беше тъй голяма и тъй поразителна, че той, без да се пита коя е и отгде е тая жена, продължаваше да я гледа. Йовков. С поразителна ясност той си спомни боя, в който загуби другарите си и бе ранен. Ив. Мартинов. Поразително впечатление.
|