поразѝя ж. Диал. 1. Злина, беда, пакост. Поразията дето я не сееш, там никне! Вазов. Сега в злобата си, в страха си, агарянецът ще направи още по-големи поразии. Дим. Талев. Една невярна болест налетя по дечурлигата, замряха като мухи... Месец, месец и нещо трая поразията. Чудомир. 2. Човек, който върши злини, който причинява беди, пакости. Николица зина поразена. — А бре Джонко! —... какво дириш тука бре, поразийо? Дирят те и под земята! А. Страшимиров. Тая поразия! Тая кукувица! — съскаше старата. — Тя го подкокоросва, тя му дава тези умове. Г. Караславов. □ На поразия — а) За беда, за нещастие, за проклетия. Баланът мислеше: на поразия сякаш, все нему се случват несрети. А. Страшимиров. б) Прекалено много. Както се вижда, и утре ще имаме пек на поразия. Г. Караславов.
|