порàзник, мн. -ци, м. Диал. Човек, който прави поразии; пакостник. Махни се оттук бре, поразнико! Ще ни изгориш къщата, чумата да те порази макар! Хар. Русев. Там долу на полянката поразниците играят самодивското си хоро и бесуват. Вазов. Къде / ще скрият момата от тоя поразник. К. Христов. Поразници, убил ви Бог! — закрещя Николица и се правеше като да е сега скочила от сън. А. Страшимиров.
|