поразрàвям, -яш, несв.; поразрòвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разравям малко или от време на време. Като доде до огнището и копна, теслата удари на камък, поразрови — показа се плоча. Йовков. В това време горе гостолюбивата баба Тонка свали от полицата едно похлупено блюдо, поразрови огъня. Вазов. Поразрови той тефтерите, но, като не откри нищо утешително в тях, плюна на пода и ги блъсна настрана. А. Гуляшки. поразравям се, поразровя се страд.
|