поразтушàвам, -аш, несв.; поразтушà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разтушавам малко или от време на време. Илия се шегуваше, подхвърляше закачки, смееше се. Той знаеше, че на тези хора не им беше много до смях, но тъкмо затова искаше да ги поразтуши. Г. Караславов. поразтушавам се, поразтуша се страд. и непрех. Беше се отбила при снахите си, за да се поразприкаже и поразтуши. Г. Караславов.
|