поразхубавя̀вам се, -аш се, несв.; поразхубавèя се, -èеш се, мин. св. поразхубавя̀х се, прич. мин. св. деят. поразхубавя̀л се, -а се, -о се, мн. поразхубавèли се, св., непрех. Разхубавявам се малко. Изплакна лицето си с малко вода, забради се назад по момински, бодна на ухото си една китка, от което лицето ѝ се поразхубави. И. Волен.
|