поразя̀вам, -аш, несв.; поразя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Нанасям поражение; унищожавам, разгромявам, погубвам. Мойте братя опълченци, в нови славни бойеве / ще да гонят, поразяват вечните ни врагове. Вазов. Да те порази черната чума! Ти погуби рожбата ми. Вазов. 2. Нанасям тежки повреди, щети на нещо; повреждам, развалям. Прибери ми от Цветанови новия ремък, дето го забравих, че може да го поразят децата. Вазов. Станка се спираше, гледаше опушените тавани, проядените греди, разкривените рамки на врати и прозорци...; тя беше безсилна да преобрази онова, което беше правено толкова отдавна... и което годините съвсем бяха поразили и обезобразили. Г. Караславов. 3. За болест — нанасям повреда, засягам болезнено някой орган. Това изстиване на краката и слабият пулс — бяха обезпокоителни... Той... знаеше, че изстиването върви нагоре, то може да порази сърцето и тогава край. Л. Стоянов. Ревматизмът поразява сърцето. 4. Прен. Болезнено, дълбоко засягам някого, сразявам нравствено; съкрушавам. Тая несполука го порази. Той се промени, стана мрачен, лицето му се прибули с дълбока, строга тъга. Вазов. То не можеше да си представи ясно какво е станало, но общата скръб и писъците на леля му Йовка бяха поразили душата му. Елин Пелин. || Предизвиквам силно впечатление, голяма изненада, удивление от нещо; смайвам, слисвам. Ужасната картина ме порази окончателно, изгубих и ум, и разум, и кураж. З. Стоянов. Същевременно той беше поразен от нейната тънка съобразителност, от трезвите ѝ мисли, от остроумната ѝ предвидливост. Г. Караславов. поразявам се, поразя се страд.
|