пòрив м. (рус). Книж. 1. Силен стремеж, устрем към нещо. В миг стон разцепи замъртвелий въздух, / подобно сдавен порив към живот. П. П. Славейков. Сега Алекси чувстваше как отново напира в кръвта му прежната бодрост, жаждата да върши нещо — неутолимият порив на младостта, да живее и да се радва на всичко хубаво в света. А. Гуляшки. Младежки пориви. || Силна проява, изблик на някакво чувство. Сега порив на необузданост обхвана баща ми. Ст. Чилингиров. Той я прихвана крепко и с такъв неудържим порив,... че Станка изохка леко. Г. Караславов. 2. Напор. Насреща му изскочи вятърът с бесен порив, завали го, повърна го назад и го спря. Елин Пелин.
|