порицàвам, -аш, несв.; порицàя, -àеш, мин. св. порицàх, св., прех. (рус.). Книж. Не одобрявам и остро осъждам поведение, дела, думи и пр.; силно укорявам. Ето патриот истински, който всенародно порицава сина си и одобрява наказанието му! Вазов. В стаята Петър рязко порицаваше местните другари. Да не използуват те нито един случай за политическо действие досега! П. Спасов. порицавам се, порицая се възвр. и страд.
|