порицàние, мн. -я, ср. Книж. Силно неодобрение и остро осъждане на поведение, дела, думи и пр.; порицаване. Ни чувство на злобни порицание, ни презрение, нито лекомислен смях не са ръководили моето перо. Ал. Константинов. Постъпката му заслужава обществено порицание.
|