порòбвам, -аш, несв.; порòбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Отнемам политическата, икономическата или личната независимост на някого, превръщам някого в роб; заробвам. Тоя народ, поробен от стотици години, не умееше да се радва. Не се сещаше някой да изпее поне една песен. Дим. Талев. || Завладявам територия и я подчинявам на своята власт. Сбогом, земльо поробена, / вий гори зелени, / черни бразди и полета / с кърви напоени. Вазов. Враг пороби земята ни. 2. Правя някого да се чувства като роб. Онзи ден една бедна вдовица съжаляваше, че не дала дъщеря си да се учи за певица, а я омъжила, та я поробила млада зелена. Ал. Константинов. Уж да се улесня в работата взех та го (момичето) главих. То се вика, невясто Богданице, взех та го поробих у чужди хора. Влайков. поробвам се, поробя се страд.
|