порòввам, -аш, несв.; порòвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Ровя малко, кратко време или от време на време. Тогава той изважда кесията си и дава на доктора една сума. Трябва да е била по-големшка, защото бръква дълбоко в кесията и доста поровва из нея. Влайков. Аврам стана, отвори с дълъг, кован ключ един долап в отсрещната стена, порови нещо там и пак затвори долапа. Дим. Талев. Децата имаха навик да поровват в шкафа. пороввам се, поровя се страд.
|