порòен, -òйна, -òйно, мн. -òйни, прил. 1. За вода, дъжд — който тече или вали буйно; проливен, буен. Дядо Драгойчо... разказва на мливарите за поройната вода, която лани му скъсала яза. А. Каралийчев. Дъждът ставаше още по-силен и пороен и тя стоеше под стряхата. Вазов. Придойде ли след пороен дъжд буйно реката, излиза из коритото си и прави пакости. Влайков. || Обр. Моли, моли се да не заговори / сега в теб съвест — и те призове / на страшен съд. — че много ти ми стори / поройни сълзи, луди плачове. К. Христов. 2. За земен наклон — който е изровен от порой. Прекосиха един пороен дол, изравниха се с белия, млечен в зори Дунав. А. Страшимиров. По склонът ронливи на поройна урва / израснал е дъб великан. К. Христов.
|