порòй, мн. порòи и порòища, м. 1. Силен воден поток, който се образува от проливен дъжд. Отвред се чуваше да шурти вода, из баирите надолу се стичаха порои. Йовков. Пороищата са изровили стръмнините и завлекли пътищата. Елин Пелин. Малко хора живееха в тая страна, издълбана от планинските порои и изсушена от непрестанен вятър. Ст. Загорчинов. || Обр. Тя заплака дълбоко и глухо, от очите ѝ се изливаше пороят на дълго задържаните неизплакани сълзи. Г. Караславов. Сега навалицата беше тъй гъста, че нищо не можеше да се върши на своя глава: влече те пороят от хора, където си ще. А. Страшимиров. 2. Само ед. Много силен и изобилен, проливен дъжд. Дъждът се усили, зашумя и скоро рукна порой. Хар. Русев. Притъмня, отвсъде се запуши, / огнена змия залъкатуши, / изведнъж небето се пропукна / с трясъци, порой обилен рукна. Н. Ракитин.
|