порòк, мн. -ци, м. Осъдителен, позорен недостатък в характера на човек. Той имаше един порок, който го и погуби: слаб беше към жените и... тайно пиеше ракия. Йовков. Тя бе осъдена на гибел, проядена безнадеждно от пороците и паразитния си живот. Дим. Димов. Леността е майка на порока. □ Порок на сърцето. Тежко органическо поражение на клапите на сърцето, вследствие на което се нарушава тяхната функция.
|