порòнвам, -аш, несв.; порòня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Изпускам нещо да падне и да се разпръсне. Това бе песента за оная малка мома, дето е друм поминала..., смин поронила. Влайков. Аз пак съм сред цъфнали шипки, а там в планината / нощта е поронила ярки звезди. Смирненски. 2. Роня малко, кратко време или от време на време. Децата порониха царевица и отидоха да играят. поронвам се, пороня се страд. □ Поронвам сълзи — оставям да падат сълзи, заплаквам. Видях в очите твои грейнал плам / и сълзи да пороня не посмях. Багряна. Убили го... Ще гние той в незнаен гроб и никой, никой няма да порони сълзи над тоя гроб. Ц. Церковски.
|