порòчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който притежава някакъв порок и нарушава нравствеността; безнравствен, неморален, покварен, развратен. Обезверен, той беше се превърнал в лекомислен и порочен човек. Йовков. 2. Който изразява безнравственост, отсъствие на морал; похотлив, покварен. Порочната хубост на Светлина сякаш че пръскаше обаяние въз цялата къща. Вазов. Порочен поглед. 3. Който е свързан или е изпълнен с пороци; безнравствен, покварен, похотлив. Колкото за порочната му слабост към жените и дворцовите съблазни, това малко интересуваше търновци в едно време на общ нравствен упадък. Вазов. Порочни наклонности и прояви. Порочни желания. Порочен живот. 4. (рус.). Книж. Който има много големи недостатъци, поради което нанася вреда; крайно неправилен, осъдителен. Порочни методи на работа.
|