пòртик, мн. -ци, м. (лат.). Архит. Покрита колонада при голяма постройка. В старо време портикът, който предшества храма, се е издигал над земята и качвало се е на него по една стълба от седем стъпала, което му е придавало още по-голяма величественост. Величков. Той стоеше до портика на една църква, облегнат на малахитова колона. Ст. Загорчинов.
|