поругàвам, -аш, несв.; поругàя2, -àеш, мин. св. поругàх, св., прех. Подигравам се грубо с нещо или с честта, доброто име на някого; опетнявам, обезчестявам. Разбирам — каза той най-сетне. — Някой хусарин е поругал дъщеря ти. Ст. Загорчинов. В гърдите на Коста се развихряше неукротима буря на народна мъст и ненавист към враговете — към тия, които поругаха народната чест. К. Ламбрев. Много момчета от дружината, които оставяха зад гърба си стари осакатени майки, поругани сестри и братя,... не скланяха да тръгнат подире ни за Стара планина. З. Стоянов. поругавам се, поругая се страд.
|