поругàние, мн. -я, ср. Грубо, оскърбително действие, което унизява, опозорява; поругаване. Проклет кой гроба на герой / не смогне мъжки да забрани! / Проклет во века да е кой / остави го на поруганье! К. Христов. Тя стоеше там, свела глава, сякаш някоя осъдена, изложена пред всички ка поругание. Г. Райчев.
|