поруменя̀вам, -аш, несв.; порумèнея, -èеш, мин. св. поруменя̀х, прич. мин. св. деят. поруменя̀л, -а, -о, мн. поруменèли, св., непрех. Ставам румен, червен; зачервявам се. Нейното бледо, жално лице поруменя и светна от радост. Елин Пелин. Бледото лице на Бебо тоя път поруменя от внезапен приток на кръв. Вежинов. Като си спомняше думите на учителката, измъченото лице на Стела, тъжните ѝ очи и окървавеното коляно, поруменяваше от срам. Ем. Коралов. Сипна зора, изтокът поруменя, полето се събуди отново, по пътищата от към селото заскърцаха коли. Г. Караславов.
|