поруся̀вам, -аш, несв.; порусèя, -èеш, мин. св. поруся̀х, прич. мин. св. деят. поруся̀л, -а, -о, мн. порусèли, св., непрех. Ставам рус; изрусявам. Порусял от слънцето, той сега не приличаше на доскорошния гиздавец Апостол, а на потънал в работа селянин. Д. Немиров. Ясно виждам лицето на бай Стоян Пъков с поруселите увиснали мустаци. Л. Стоянов.
|