порỳтвам, -аш, несв.; порỳтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Силно повреждам сграда, зид и под. на много места, превръщам почти в развалина; разнебитвам, съсипвам. Но селото Таш-Авла не е вече тъй весело, тъй приятно, както преди. Всичко тук е сега разорено и порутено. Блъсков. Ще видите на много места от огромни здания останали само четири черни стени, а по някои места и те порутени. Ал. Константинов. Далеч от родина, в край чужди събрани, / изпити и бледни, в порутен бордей, / те пият, а тънат сърцата им в рани. Яворов. Отвъд улицата, срещу квартирата му, се издигаше висока стара къща — някогашен конак на богат турчин — запустял и порутен. Г. Райчев. Богоугодник сред гората / чешма за спомен е сградил: / порутена е тя — под нея / път изворът си е пробил. П. П. Славейков. порутвам се, порутя се страд.
|