поръ̀бвам, -аш, несв.; поръ̀бя, -иш, мин. св. -их, св., прех. За кърпа, яка, ръкав и под. — обшивам или оплитам ръб по края, за да не се разнищва. Днес щях да поръбя новата си пола, пък забравих. К. Петканов. Станка пое кърпичката, целуна му ръка и метна на рамото му бяла риза със сини кенарчета и с яка, поръбена с червен конец. Г. Караславов. поръбвам се, поръбя се страд.
|