поръ̀ка ж. Нареждане, възлагане да се извърши нещо; поръчка, заръка. Момичето покорно тръгва след кротката заповед. Никога с такава радост не се е подчинявала на чужда поръка. А. Каменова. Оставил е поръка на своите ближни да отстъпят родителския му дом за някое обществено заведение. П. П. Славейков. И двамата имаха поръка да забавляват гостенина и, когато единият млъкнеше, заговорваше другият. Йовков.
|